Постинг
24.03.2008 19:54 -
малка приказка за малките неща
Очите и се взират във безкрая,
търсят бряг...
- Върви си, гласът на вятъра нашепва,
-там има само мрак.
И малката душа летеше на своите огнени криле, а мракът тихичко пълзеше във чистото и сърчице. И минаха и дни, години даже, а тя растеше в полет бърз, и неусетно стигнала до края, тя вдигнала очи нагоре, видяла не небе или звезди, а само купчини от хора без надежда и без вяра, погълнати от своите съдби. Тогава малката душа разбрала за мрака в нейното сърце, и без да иска осъзнала какво е истинското му лице. В последен полет тя разтвори отново огнени криле, с усмивка грейнала в очите, избухна малкото сърце, и хората така видяха, че в мрака има светлина,но трябва силно да я искаш и трябва силно да гориш, да можеш със страха си да се бориш за другите готов да изгориш.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1613
